Седях на тераса обсипана в цветя , ухаеше така прекрасно. Мислех си за изминалите дни и правих равносметка за настоящите и бъдещите , но аромата , който се разнасяше отнасяше мислите ми в съвсем друга посока.

Започнах да си мисля за Любов .Да!-точно за онази бурно пламваща , горяща , тлееща и несмирно стихваща любов. Мислех си- Нима Тя наистина съществува ? Нима е толкова красива както всеки я описва ? Нима някой ден и аз ще я държа в ръцете си , като токущо откъснато цвете?!
Мислех си , мислех си и все повече се отнасях в мислите си. Толкова е красиво , а и сякаш наистина усетих в себе си чувството - Любов. Но за кого бе предназначено то? Дали беше само за мен или трябваше да го поделя?
Мислех си , питах се , задавах хиляди въпроси на които нямаше кой да ми отговори а най-лошото че и сама успях да си отговоря.
И така отнесена някъде в мислите си започнах отново да усещам онзи прекрасен аромат. Съвсем бях забравила за него. Съвзех се , поогледох се и отново се запитах: Има ли ЛюБОВ и това сън ли бе или реалност.?