Развиделяло. А аз била съм пленница в свой сън. Дъжд ме приспа, от нощни думи и ми присъни... Вървя през обичта на лято, и светлина отвсякъде струи, и разговаря с птиците, и гали по коси тревиците, преплита пръсти с розов храст откъсва дъх от първата му пъпка и си закичва с него устните, за да целуне мъх, в крилцата на пчелиците завързва цветове за мед... Звънливо вятърът подкарва от източна поема стих... за флейта, цвят от лотос, четка и омагьосан сън над жадно за лъчите езеро. Движения в тръстиков шум, загребалите утрото криле, отключен миг за полет и двойка бели жерави, в звук нежност, докоснала едва с откъснати пера изреклите вълни: „Съм... съмва... аз съм... съмваНЕ... съм... Утро е... СаМо...