С пистолет опрян в слепоочието,

с треперещи от страх ръце,

на хората погубен от безочието,

аз молех своето сърце:

 

„Нека има сила във ръката

да сложа край на болката сега,

нека прекроя сега съдбата,

нека свърши в мене вечната тъга.”

 

Аз чуствам дулото студено

как нежно гали моето чело,

ведно със мене съединено

ще вземе моето тегло.

 

И пот студена ме облива,

и трепети последни чуствам аз.

Вървях по правата накриво

и нямах даже глас.

 

С последни сили ще натисна

треперещия спусък в миг,

и зъби за последно аз ще стисна

с последния умиращ вик.

 

  *********

 

И ето - чу се изстрел в мрака,

и тялото горещо падна на земята,

смъртта във ъгъла ме чака,

за да поведе в отвъдното душата.

 

И бързо локва кръв се образува,

и с никого не се Сбогувах,

но за мен едва ли някой ще тъжи,

не очаквам аз от никого сълзи.

 

Мъртвото ми тяло бавничко изстива

и в своя сън последен аз заспивам.

Смъртта с усмивка ме поема

и болката от мен сега отнема.

 

И моят труп остава да лежи

безмълвно в тъмната алея,

и в мене вече нищо не тежи -

в Ада весел аз ще пея.

 

Защото винаги за там мечтаех,

че му принадлежа аз знаех.

За мене няма място на Земята -

твърде трудна е на хората Съдбата.

Живота си отнемам Аз -

Нека има повече за вас!!!