Крайпътните дървета се опитват
с политналите птици да флиртуват,
но птиците дърветата не чуват,
но птиците надбягват се с колите.

И вятъра кръйпътните дървета
на танц понявга канят, ала той
търкаля бурен в обедния зной
сред прашните тревясали полета.

Дърветата дори и към колите
за поздрав споделен протягат клони,
ала колите с вятъра се гонят,
към хоризонта с птиците отлитат.

И пак сами, под ясния кобалт
на лятното небе, напразно чакат
дърветата приятелство от някой
край черния и разтопен асфалт.