Разбити надежди,
сенки изписани,
оставили в мрака
неясни петна...
опънати нерви...
болка до пръсване...
всеки поел е сам свойта тъга...
Не с очакване в утрото,
нито с надежди
тактува, изгряващ отново деня -
две болки изстинали
назад не поглеждат...
Не в спомен дъхът
пребледнял е сега.
Дърпат ни вечно
ежедневните грижи....
зрънца ли посяваме -
израстват стебла...
Търсиме щастие,
но... угрижени
следваме пътят
на наш'та съдба!