Една сълза безкрайна. Един безкраен спомен
донесен от лъчите на звезда.
Небето е заспало. Небето е огромно.
А ти си до прозореца сама.

Сълзата се търкулва, а споменът се слива
разсеяно със нощната тъма.
Небето се разсънва и после пак заспива.
Прегръща те единствено сънят.

05.07.2002г.