Стоя сега сама във тъмнината,
сама останала в нощния хлад,
и вслушвам се нечуващо във тишината,
и драскам си графити с надпис "sad".
За времето си нямам и представа,
но има ли значение това,
искам някак да се осъзная,
но празно е във моята душа.
Незная вече и къде съм,
започва да вали, а аз стоя,
стоя и с сълзи на очите,
сливащи се със дъжда,
си мисля все за теб,
за твоя сладък поглед,
за начина по който смееше се с мен
и някак хич неми се иска
да идва утрешния ден.
Защо ли?-Знам,че ще те видя,
със нея хванат за ръка.
Умът ми ще крещи, крещи "Убии я",
а аз безсилна ще стоя.....