Отиде си вдъхновението
остана само опиянението
от наркотика жесток,
превърнал се в мой бог.

За него дълго живях,
творях и мечтах.
Но зла,проклета орисия
завинаги от мен заличи я!

Мойта скромна съдба-
любимата жена

Жаба изпи ми сълзите,
пиявица изсмука гърдите,
а усмивката нежна,добра
потъна в бездънна тъма.

Мрачен поглед украсява лицето,
остър нож пронизва сърцето.
Студена сянка гали ме днес.
Ела самота! При мене ти влез!