Белите стени
и днес са черни
в стаята ми дъжд вали,
няма ги приятелите верни!

Толкова съм тъжна
мъката ми е море.
Залива ми сърцето
и се разбива в тъмни брегове!

Сълзите не спират
пълнят ми душата с болка!
Дъждът и той не спира
потъвам, нямам лодка!

Така ми липсвате момчета,
а сте толкова далеч!
Увяхва ми душата не останаха цветчета,
всичко е посечено със меч!

И в съня покой аз нямам
толкова съм празна и сама!
Без вас ужасно страдам,
всичко е безбрежна самота!