Може ли да каже някой
защо се раждаме на този свят?
Душите ни, лишени от покой,
загубват своя жизнен цвят.
В борба минава земното ни време,
но много болки ни тежат,
увеличават нашето бреме
и пращат ни самотна смърт.
А ние търсим и опора,
и бряг спасителен в нощта,
когато милиони хора
се лутат без покой в съня.
Опитваме се да забравим,
че сме сами на таз земя.
И тъжната, сиротна песен
да заличим от паметта.
Но колко малко ни е нужно,
за да усетим пак,
че нашето време е самотно,
че бърза със самотен бяг.