Посветено
Сърцата ни не искат да забравят,
сърцата ни не искат да простят
на съдбата на нелепата случайност.
Сами сме... без теб а раните кървят
и сърцата ни плачат с кървави сълзи.
Тихо шепнем твоето име,
молим се да ни простиш
и оставяме сълзите ни
да отмият болката по теб.
Ти си толкова далече от нас,
вярваш ли, че повече искаме
ти да бъдеш винаги до нас
Помниш ли очите,който за теб
бяха по прекрасни от звездите?
Те сега ще гледат други лица,
твоето ще виждат в друг живот.
"А бяхме момчета шестнайсет годишни -
"Аз и Ти"... боже колко сълзи...
"Бяха мечтите ни розово-сини
и дори заедно мечтаехме,
"как ще се втурнем в живота свой,
обич с надежди, купони на всичко,
дори и на бой"
После живота странно се стече...
И "Аз и Ти"... тръгнахме в различни посоки,
всеки прегърнал своето щастие бяга напред.
Но ти избяга много, много напред,
стигайки до края злочест.
Няма да можем вече да се срещнем....
"Вчера ли бяхме на двадесет и две",
"разделихме се с надежда пак да се срещнем"
Но ти изведнъж заспа в съня си вечен,
и няма да можем да разберем какво (си)
бе начертал в живота си Земен.
Мотори тръгват от всички страни
но един от тях остана на една далечна гара,
на двадесет и седем ти остана завинаги в нашите очи.
Болката силна в нас не дава нито миг покой,
с мотора сам избяга... и всичко в нас разби
Лека ти пръст, приятелю любим, спи спокойно вечния си сън, заради една твоя страст "моторите" ти остави хиляди разбити души. ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ НАСКО... никога няма да забравим датата :01.юни.2009 година, тогава за последно видяхме най-добрия и най-лъчезарния приятел... ЛИПСВАШ НИ...