StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,353
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,070
   Точки: 2,663,413
   Съобщения: 149,247
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,781

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Самокритика

Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърце да ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!

Не бях се спирал, за да се огледам,
вървях забързано нагоре и напред,
не бях се вглеждал в сянката си бледа,
и мислех си ,че аз съм във масло и мед.

Но срещнах скоро своите връстници
 и  бях от туй във ужас-видях старостта!
Те бяха хора- а днес са мъченици,
изтикани са във Обора на света!

Напред назад, те тропат със бастуни,
изтъркали са вече своя роден праг.
Забравили са онуй "цуни-гуни",
и във "Дъбичките" са вече с един крак!

В надбягването има и по-първи,
които първи са напуснали света...
Живота вече ни е вързал с върви,
и просто няма да ни даде Свобода!

И аз ли някой ден ще охромея
и ще изпадна също в блатото край мен.
О, да помисля за това не смея,
Но трябва и аз да очаквам този ден!
 23.05.2010г. Драгойново



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-11-27
прочитания: 144
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход