Честит 8 март!

Господи, колко глупаво времето тича!
Боже мой, колко чужд е край мене светът променен…
Остаряха еднакво жените, които обичах,
и онези, които твърдяха, че са влюбени в мен.

Господи, как можаха приятелите ми да побелеят -
днес децата им имат свои момичета и синове.
Боже мой, аз не мога докрая да проумея
как совалката бърза на дните ни смътни снове,

как на тези, които за мен бяха “малката” -
                                                                   днес викат “лельо”…
Боже Господи, как се стигна до днешния час?
Тези устни повехнали, тези ханшове надебелели
са всеобщо предателство спрямо детството,
                                                                 живо у нас!

Тези бръчки, и бели коси, и диоптри студени -
те предават горещата младост на всеки рубеж.
Боже мой, аз не искам, не искам да виждам край мене
стари сухи листа и оголени клони във скреж!

И не искам днес купища спомени, преспи от чувства,
остарели момчета с плешиви глави покрай мен!
Да си млад сред света остаряващ е светло изкуство -
ако трябва - падни, но недей се предава във плен!

Ех, момичета, някога може би влюбени в мене,
ех, момичета, влюбен в които навярно съм бил,
ако в битката с времето всичките сме победени,
ако в битката с времето никой не е победил,
не губете надеждата!

Чуйте!
Повярвайте само!
И тогава ще можем, надвили миражния звън,
да строшим огледалото вкъщи, което ни мами,
и да тръгнем такива, каквито отдавна сме
само насън…