и ти изпусна ми ръката при летежа...

Сама, с карминената нишка на страха,
уплашена, че няма да те видя вече
пред мене ужаса взема върха
и гърлен, писъка ми те посече...

И в отговор на мойта самота,
реши да ме излъжеш, че обичаш,
лъжата лъсна в твойта голота
щом, като мръсна дреха ме съблече...

Видях във теб измамната любов -
и фал при опита да се докажеш,
сломено его... Ти, не бе готов -
помолих кротичко да се откажеш...

Избирам риска да съм пак сама
в романите да припознавам любовта си
изгаряща завивките да не заспя,
преборила към тебе слабостта си...