Преди време, но колко ли - вече не знам,
долових дума, някак случайно:
\"Запомни - всеки воин неизменно е сам,
всяка битка е негова тайна.\"
Не повярвах тогава, не разбрах, може би
(младостта е за мъдрости глуха),
как така ще е сам и през всичките дни
ще върви без другар и разтуха?!
От тогава години изминаха. Зли
и добри хора в пътя си срещнах.
На реките смениха се много води,
сетих студ и жарави горещи.
И спокойствие тихо, и битка познах,
и победа, и загуба тежка.
Не проливах сълзи, но треперех от страх
за цената на всичките грешки.
Но с кого бих могла да говоря за тях
и съвет от кого да поискам?
Само мой е товарът и го нося със смях,
но се питам - дали не е истина?
И дали не е бил онзи стар човек прав,
че остава си сам всеки воин?
Пред света - неотклонно издръжлив и корав,
а в сърцето - със скрита отрова.
Но така е, навярно, всеки кръста голям
и през бури, и в слънчев ден носи...
Мълчаливо приел участта да е сам,
войнът милост и обич не проси.