Уморен от пристигане,
се отдава на прочит
на онези, които
танцуваха в нощи безлунни.
Откак го принудиха
да бие камбаната,
той все закъснява -
до късно брои изостаналите...
И сутрин рано
(преди изгрев слънце)
отива да търси отрова
за незапомнени стихове...
И винаги се връща усмихнат
от споделяни близости -
с урагана
и вятъра,
и полето...
А нощем се скита
из чуждите къщи
и търси изсъхнали хора -
прави си пъзел от вяра.
И щом събере
нужните
овехтели сърца,
ги носи на Слънцето синьо
да им вдъхне живот за отваряне...
И така...
Уморен след прочитане,
си ляга в кошара от мисли,
откъдето продава мечти
на мегдана...
И в неделя се моли,
но не на Бог,
а на своя кумир за владеене -
Хляба...
И се храни от вода светена,
която лекува му раните
(раните от предишно сбогуване).
Сега си отива -
да търси късмета
в кора от дървета
и да го заравя в пръстта
за прераждане...
А сините му очи ще останат
да вдъхват кураж...
за спасяване.