Кора...
напукана от възрастта
и възлеста, като живота!
Докосвам я с ръцете си.
Тя разказва с грапавините
и младите си издънки...
Бабините ръце,
като лозата са!
Напукани и възлести
и преливат от разкази.
За това, колко са се трудили?
Кого са погалили?
За това, че в юмрук
свити били са,
с омраза изпълнени !
И с други преплетени,
в очакване на изгрева,
трепетни били са!
Дървесен прах върху ръцете ми,
сълза и мъничко тъга...
Без нея няма спомен,
видях и ще бъда!
Ще ми се...!
А очите, ръцете ми,
продължават да слушат!?
Разкази и чувства,
по кората на старата лоза!
13.07.2011 г.