Защо тъжиш?
Та имаш ли сърце, което е било ранено?
Душата ти раздирана ли е била, кажи?
Били ли са мечтите потопени
в океан от злоба и лъжи?

Надеждите били ли са измамни?
В лукави мрежи кой те е оплел?
Вина изпитвал ли си? Близал ли си рани?
А вярата ти кой ти е отнел?

Ръка подавали ли са ти? Мразен ли си бил?
Предавал ли те е приятел? Страдал ли си сам?
Любим човек, сълзите ти попил.
С нежност галел ли е твоята ръка?

Изпитвал ли си обич, гняв, омраза, ревност?
От смях потичали ли са сълзи?
Изпадал ли си в ярост, безполезност?
Утеха търсил ли си в нечии гърди?

Не си?!
Логично!

Не, недей плачи!
Сълзите не си струват, не променят нищо...
те просто те оставят в празнота
и ти се чувсваш сякаш взели са ти всичко...

Недей плачи! Изгрей! Дари ме с топлина!

26.06.2006 г.
гр. Варна