Капчица нежна отрони се бавно
с вопъл роди се от миглите нежни на черни очи.
Плавно надолу по Пътя пое, оставяйки влажни пътечки, парещи скулите, бузките с игриви трапчинки.
Нещо в мене потрепна и срути се - не зная точно кое?!
Стана внезапно, а Сълзата прошепна: - Моля те! В мен погледни! Усети ме!!
Пътят е кратък, а времето малко. Нека бъда разбрана!... Иначе? – Жалко – смисълът губи се!
Дали ще бъде напразно моето Раждане, Път или…? Просто Изтриване с детска ръчичка?
В този миг се засрамих – прогледнах -  усетих: - Тате, пак съм самичка!Имам нужда от Теб, не от Ваза без Цветенце в нея!
Татенце, мило… за Внимание – капка и Нежност копнея!

 ... Капчица топла роди се отново
       с вопъл изстена и тръгна надолу.
       Спря се на скула с Дълбока бразда…
- Дъще, прекрасна, при Татко...ела!!!