Една сълза по бузата се стича.
След нея втора, трета... цял порой.
Но струва ли си? Кой ли ме запита?
И заслужавам ли сълзи безброй?
Засъхва бавно, бисерно тъгата,
но буцата във гърлото... горчи!
Изтрих ги. С опакото на ръката.
Гордостта събрах си. Продължих!