Сълзи се спускат по бузите студени,
жадната уста от тях отпива,
очите са преуморени
а душата и загина..

Зеленото небе сякаш с нея плаче,
морето търси глътка чиста вода,
земята грозно грачи
и изпитва нейната тъга...

Но не може Тя да избяга
от тази грозна и зла съдба
и вечно ръка ще протяга
към нечия чужда душа..