Неспирно леят се сълзите от небето,
оплакват сякаш нашата съдба,
събрало е с годините небето
човешката несрета и тъга.
Като порой излива се тъгата
по пътя тя превръща се в чистота,
отмива прах и мръсотия
затлачили света със сивота.
Зад облак скрило се е слънцето,
изчаква времето когато
ще блесне чистотата по света,
тогава своята усмивка
с любов ще подари то на света.
Като пречистваща магия
дъждът ще мине през нашите души,
калта натрупана с годините
в миг ще превърне в чистота.
С радост да погледнем към дъжда пречистващ
с благодарност да приемем свежестта,
в езеро кристално да превърнем пак душата,
изчакай отново лъч от светлина.
Пречистена ще диша пак земята,
а слънцето ще гали апоените поля,
дъгата цветна ще изплува в небесата,
и тъй мечтана радост теб ще подари...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me