По заглавие от Неделина Димитрова
Сълзата на поета капна в стих
и в приказка красива го понесе.
Пое ги вятърът - южнякът тих,
в прегръдка залюля ги като в песен.
Тя в строфи поетически се спря.
Тъй дълго беше неговата муза,
че най-накрая пламна и с искра
беляза недоспалата му буза.
Сълзата на поета се засмя -
бе в нея проговорило детето.
Обходи с поглед родната земя
и пак в стиха се върна на поета.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me