Излизайки

май леко се стъписа,

да тръгне или пък да спре.

По дяволите, пътя е орисан!

Но тя не би могла да разбере...

А после

бавничко растеше,

плъзгайки се нежно по ръба,

учудено го следваше, мълчеше,

а той във нея търсеше смеха...

И отразила

толкова надежда

през призмата на свойта чистота,

живота ú превърнат във копнежност...

мигнах... и се свърши...в красота!