на Александър
Дъщеря ти ще изплаче смъртта ми.
И сълза под крило ще си свие,
да я топли в онези мълчания -
между стъпки на мъртви и живи...
После свещ ще запали. По мръкнало
пак до теб ще приседне, трепереща.
Ще поплачете двамата в тъмното,
а на мен ще ухаят фенерите...
И тогава ще писнат прозорците,
ненамерили моите длани.
И във дим на тамян и цигари
ще удавите всяко дихание...
Ще посърнат липите пред къщи,
неразлистили голите клони...
Оглуша тишината. Но пръсна
във сърцето ти днес пепелта ми.