С баба Ана наричаме за здраве!
Честито, Лъчке! Ха, наздраве!

Едно мий динено, дърпа ма бустана
Едва отварям си леко око... подир око.
И не ми се става хич... ама ши стана.
Бустан ма дърпа. Речи Краске, защо?


Оплели ти са, Ано, в краката ластун`ти,
затуй дърпа та бустан! Как тук съ озова?
Спа или цяла нощ броя динити, каун`ти?
Или Муз тъ посещава чак до сутринта?


Ба посещава ма... Кво точна беше тва?
Забравила съм как пипа... вдъхновено...
Мъ сега недей мъ връща към младостта.
Едно ми хепий... сякаш нещо е родено.


Няма дъ тъ връщам, Ано, сега назаде.
Щом ти е хепи, значи че ши честитим…
Фигура гаче от към мегдана съ зададе.
На Лъчка ми мяза, я ела да проверим.


Като каза... и ма подсети (харно стана).
Затуй ма дърпало динено, от заранта...
Тя разправяше - кът родила, са бустана
бил пълен с дини – днеска нейн е деня!


Като така е, да е здрава и все засмена!
Нека всяко нейно дело да дава берекет!
Честита, обичана да е и благословена!
Съдбата да и сбъдне мечти - цял букет!