Не само за това, че от съдбата,
на никого не се отдава да избяга.
Че опит за промяна на нещата,
по-силно възелът околошийно стяга.

Че сочейки посоката ти с пръст
превръща всеки изгрев в ден пореден,
през който  влачиш скапания кръст,
с надеждата, че пръстът не е среден.

Че не три - триста пъти ходиш за вода,
запазил спомена за стомна цяла.
Че газейки и падайки в калта,
стремиш се да опазиш ризата си бяла.

Че всеки ден по мъничко грешиш,
все сам, защо да си кривиш душата.
Че колкото и силно да крещиш,
не можеш да надвикаш тишината.

Че въпреки това не обвиняваш,
причините, които не разбираш.
Не можеш с друг да се сравняваш, 
живот не можеш да избираш!