Светлика през стъклото се процежда.
През палавата шумна суета.
Окъпано от изгрева проглежда
лъчисто утрото на пролетта.
Почуква ме по сънните клепачи,
пробягва по изписания лист
и леко, нежно, за да не заплача,
на миглите ми сипва прах златист.
Събуждам се послушна, тиха, бяла.
На спомен свойте сънища обричам.
От нощен стих мечтите си изляла,
в реалност дневна кротко преобличам.