Самичка съм.
А Слънчо ме събуди.
Сънувах цяла нощ,
и сякаш напосоки.
И всички мисли бяха пеперуди,
а аз в съня си дълго тичах боса...
Разсъмва се,
а мен не ми се... спори.
Надигам се.
Усмивката ми где е?!
Уж снощи я оставих до леглото...
Момент така,
че първо да се среша –
косата ми нощес
със вятъра се гони.
Охо! Усмихвам се.
Защо да го не правя?!
Щом виждам през прозореца небето.
Очите ми нахлуват в светлината.
Морето ми – бушува във сърцето.