StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,275
   Потребители: 12,320
   Автори: 3,978
   Коментари: 305,001
   Точки: 2,631,536
   Съобщения: 124,733
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Съблечени

 

Всички играем
и аз го правя.. по навик
От страх...
да разголя душата си до краен предел.
Не мога да позволя да бъде стоплена 
в нечия прегръдка...
от страх...
да не бъде убита....
Пазя я покрита в пластове
от минали съдби....
Защото, когато я съблека
ще видиш всичките ми рани
И стари белези
И ще ги ровиш,
за да кървят отново....
ще се наложи да моля,
а вече нямам сили....

Защото твърде често
хората се нараняваме
взаимно
И не е важно кой е първи
Важно е, 
че самотата е резултат 
от тази игра
и навика да се повтаря
не престава....
да раняваш
да ранявам....

автор: М. Валерѝ
дата: 13/07/2018 г.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-07-13
прочитания: 40
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход