Вървя по бяла пътека
без цел , без посока,
без да зная къде
тя ще ме отведе.

Надявам се светът там някъде
да е по светъл и по красив,
хората да са мили и добри
и всичко да бъде прекрасно.

Моля се поне да няма болка,
каквато изпитвам аз в момента,
защото в случай , че има,
не виждам смисъл въобще да живея.

Слънчев ден, а всичко ме боли.
Плача аз от болка ,
а в същото време всички на вън
се радват на хубавия ден.

Често животът е пълен със сарказъм,
но това не значи ,
че трябва да се предадеш,
или може би точно това
трябва да сториш.

Вече се късам от болка
и се питам,колко струва
този страдалчески живот,
и струва ли си да съм жива.


28.12.2005г