Стоиш в ъгъла натъжена,
самотна сред потопа гласове,
свела глава сякаш наранена
и тъжен миг плача ти зове.

Ставаш грозна в красотата си,
но тънка нежност в зениците блести,
в зеленото небе на ярките очи
мъгла се тегне, скръбен лик стърчи.

И галят с нежност, и парят със студенина,
залезът се топи с бледи лъчи
в тъмните хладни дълбочини
на тъжните зелени очи.