StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,172
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,809
   Точки: 2,658,662
   Съобщения: 158,080
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

СТАРЕЦЪТ СЪС СИНИТЕ ОЧИ

Той стоеше подпрян на стената в студа,
със отпуснато чело и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.

Безпощадно отхапвайки къс подир къс,
немотията ръфаше стареца стръвно.
Цял превит в изнемога под тежкия кръст
ми протегна треперещи пръсти, безкръвни.

И тогава видях тези сини очи
със сълзите под тях в набраздените бузи.
Притъпената болка там, сляпа, мълчи,
че е сам, изнурен и е никому нужен.

Със пресъхнало гърло подадох му хляб
и му казах: "За тебе е целият, Дядо!"
Той пое го, невярващ, съсухрен и слаб;
аз почувствах, че даже на мен ми присяда.

И за миг беше погледът тъй озарен -
Светлинка бе видяла душата нещастна.
Беше слънчев за него дъждовният ден.
Бе усмихнат, нахранен... преди да угасне

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-05-11
прочитания: 668
точки: 50 (виж далите точки)
коментари: 12 (виж коментарите)
препоръчано от: 25 (виж препоръчалите)

Вход