uFeel.me
СТАРЕЦЪТ СЪС СИНИТЕ ОЧИ
Автор: Anahid,  11 май 2011 г. в 12:12 ч.
прочити: 706

Той стоеше подпрян на стената в студа,
със отпуснато чело и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.

Безпощадно отхапвайки къс подир къс,
немотията ръфаше стареца стръвно.
Цял превит в изнемога под тежкия кръст
ми протегна треперещи пръсти, безкръвни.

И тогава видях тези сини очи
със сълзите под тях в набраздените бузи.
Притъпената болка там, сляпа, мълчи,
че е сам, изнурен и е никому нужен.

Със пресъхнало гърло подадох му хляб
и му казах: \"За тебе е целият, Дядо!\"
Той пое го, невярващ, съсухрен и слаб;
аз почувствах, че даже на мен ми присяда.

И за миг беше погледът тъй озарен -
Светлинка бе видяла душата нещастна.
Беше слънчев за него дъждовният ден.
Бе усмихнат, нахранен... преди да угасне

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me