Той стоеше подпрян на стената в студа,
със отпуснато чело и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс,
немотията ръфаше стареца стръвно.
Цял превит в изнемога под тежкия кръст
ми протегна треперещи пръсти, безкръвни.
И тогава видях тези сини очи
със сълзите под тях в набраздените бузи.
Притъпената болка там, сляпа, мълчи,
че е сам, изнурен и е никому нужен.
Със пресъхнало гърло подадох му хляб
и му казах: \"За тебе е целият, Дядо!\"
Той пое го, невярващ, съсухрен и слаб;
аз почувствах, че даже на мен ми присяда.
И за миг беше погледът тъй озарен -
Светлинка бе видяла душата нещастна.
Беше слънчев за него дъждовният ден.
Бе усмихнат, нахранен... преди да угасне
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me