uFeel.me
СТАРАТА КЪЩА
Автор: maria_ha,  17 септември 2007 г. в 00:00 ч.
прочити: 948
Завърнах се във бащината къща
под стряхата, изпълнена с мечти.
Гласът и чувах...във стените пусти,
смеха от минали, прекрасни дни!
Сега е тъмна, влажна, опустяла...,
забравена и сгушена в тъга,
а беше къща..., всички ни огряла,
прегръщала ни с хиляди слънца!
Затичах се към миналото детство,
разцъфналия двор ме приюти,
а цветната алея се усмихна,
погали ме сълза от спомен мил!
Спрях мълчешком до старата ни вишна,
висеше там протрития хамак.
Оплетен бе от хиляди въздишки
и сбирал със години детски смях!
С голямата чешма се заговорих.
В пукнатините И ръцете си видях...
Те бяха малки, още недорасли
за сбогом...не открих следа!
И продължих към малка лятна кухня,
погалих печката, измръзнала от студ!
И почернявала от времето, усетих
усмивката, че пак ме вижда тук!
Щом влязох вътре да поседна,
усетих поглед, кротък и смирен...
От пожълтяла снимка на стената
безброй звезди блестяха върху мен!
Как тук със спомените си да се сбогувам?
Как да затворя външната врата?
Как да живея с мисълта, че вече
това не ще е моето у дома?

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me