Завърнах се във бащината къщапод стряхата, изпълнена с мечти.Гласът и чувах...във стените пусти,смеха от минали, прекрасни дни! Сега е тъмна, влажна, опустяла...,забравена и сгушена в тъга,а беше къща..., всички ни огряла,прегръщала ни с хиляди слънца!Затичах се към миналото детство,разцъфналия двор ме приюти,а цветната алея се усмихна, погали ме сълза от спомен мил! Спрях мълчешком до старата ни вишна, висеше там протрития хамак.Оплетен бе от хиляди въздишкии сбирал със години детски смях!С голямата чешма се заговорих.В пукнатините И ръцете си видях...Те бяха малки, още недораслиза сбогом...не открих следа!И продължих към малка лятна кухня,погалих печката, измръзнала от студ! И почернявала от времето, усетихусмивката, че пак ме вижда тук!Щом влязох вътре да поседна,усетих поглед, кротък и смирен...От пожълтяла снимка на стенатабезброй звезди блестяха върху мен!Как тук със спомените си да се сбогувам?Как да затворя външната врата? Как да живея с мисълта, че вечетова не ще е моето у дома?