StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,460
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,519
   Точки: 2,643,297
   Съобщения: 151,853
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

СПОМНИ СИ, СПОМНИ...



Каква бурна нощ, мили Боже!
Уплашена, дори и  луната  се  скри.
Вятърът нощта неспирно тревожи
и с болка, нещо неразбрано крещи.
Не намерил покой толкова отдавна,
той цяла нощ вилнее, роптае, фучи,
втурва се в стаята ми, иска явно
да ми говори непременно очи в очи,
за  срещи  и  раздели,  тъй  отдавна
забравени от мен. Сърцето ми мълчи.
Този глас... Той е Твой, без съмнение,
него вятърът носи на тъмното си крило.
Но взра ли се напред, няма те до мене
и  сякаш  никога,  нищо  не  е  било.
Споменът тъжен в мен упорито мълчи.
Само ту гневно, ту молещо нощта ечи
и като скъсана струна вятърът звучи,
проплаквайки - Спомни си, спомни...

aza_9



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-05-11
прочитания: 123
точки: 22 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход