Помниш ли… оня утринен лъч слънчев,
когато очите отвориш,
прегръдка на мама усетиш
в нейния скут - топлина е на изгрев.

Помниш ли... мрак зимно утро обгърнал,
стъкната печка с дъх на дърва,
стенни щрихи - на сенки игра,
татко от смяната трета се върнал.

Помниш ли… смеха сред снежна пъртина,
полета на детско хвърчило,
с друг някой сякаш е било,
времето приказно бързо отмина.

Помниш ли… игри на смели войници
тичахме боси, щастливи... в рай,
бряг, река - сякаш сън е без край,
после матрица строи ни в редици.

Растяхме… помниш ли… пълни със радост
по път към мечтите желани,
примка със метални сапани
стегна… и жалко за сили на халост.

Помниш ли… първата обич и ласка,
със която искаш да литнеш
и друга, която ще срещнеш.
Умно ли беше да слагаме маска.

Помниш ли… нямаше пътища лесни,
как пъзели сложни подреждаш
и тухла по тухла нареждаш...
Животът умело ни вкара във релси.
 
Писма до графиня Д
4.09.2011г.