До каменния кей на пристана далечен
в теменужената южна нощ,
тримачтов кораб със звезди облечен
поклаща гордо свойта мощ.
От бака до кърмата надвиснала е тишина
и спомнят си платната през пелената на съня.
Далечни, приказни земи с ухания на орхидеи,
тюркоазени реки и цветове понесени.
Дъх на канела и кафе зефира там разнася
и в ясносиньото небе розов облак те отнася.