StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,879
   Потребители: 12,422
   Автори: 4,035
   Коментари: 323,917
   Точки: 2,667,633
   Съобщения: 171,248
   Лексикони: 4,506
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

СПОМЕН ЗА РУСКИЯ САМОВАР

 

 

Светне новият ден, самоварът закъкри
и Марина ни кани на чай,
после с руски акцент нежно почва да бъбри
за далечния руски безкрай...

- Аз съм руска душа, мене тук ми е тясно,
всеки скрил се зад свойта врата.
Ние с тази особеност бяхме наясно
и с огромния пласт доброта.

Но Марина почина, а след нея замина
и съпругът й, дедь Николай.
Няма кой оттогава ей тъй да намине,
да покани със обич на чай.

Да напълни ръцете с узрели малини,
да те пита за туй и онуй,
политиката днес няма общо с Марина
и със нейния мил слънцеструй!

Дъщерята след нея затвори вратата.
Всичко вече си влезе във ред.
Промениха се хората и времената,
и България тръгна...напред.

19 януари 2020г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2020-01-19
прочитания: 46
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход