От слънце въздухът набъбна
и адски се измързеливи,
и август в себе си се сбъдна -
направи дните си лениви.
И бризът силно захитря,
преструва се, че сякаш духа,
а всъщност в сянката се свря
и с бира пълни си търбуха.
Морето е като боза,
вълнички малки на брега
разпенват се едва, едва
и тънат в пясък и нега.
* * *
А вечерта е фантастична,
морето носи своя хлад,
но пейката е нетактична
и лудна от любовен глад.
Звездите силно засияха -
прикриха своята Луна -
и те щастливи двама бяха
с Нептун, почти до сутринта.