Разбуних всички кошери по пътя си,
бях често слон в стъкларски магазин.
Горещо нацелувах всички блудници,
а прáведните блазнех с малък джин.

Прегръщах неудачници приятелски,
“великите” ги дразнех с дрезгав смях.
Ръка подавах даже на предатели,
на близките дарявах своя грях.

Присмивах се на “вещите” управници,
с клошарите пирувах до зори.
Велможите и прочие нещастници
закичвах с най-изящните псувни.

Такъв съм си и даже ми е весело,
на никого и дума не спестих.
Подготвям се за нови битки трескаво
с китарата и новия си стих.