Не тъгувай, самотнико, в нощите сиви,
важното днес е, че напук сме все още живи...
И влажни очи в тишината скришом не бърши...
Днес Земята тъй лудешки се върти,
а наоколо пълно със слепци,
дето все охкат и пъшкат,
все някому зъбят се, отнякъде кръшкат
и чакат:
някой лицата им да измие с вода лековита,
някой пътищата им да прокара с крака смели,
но вече протрити...
Чакат, чакат, чакат... И губят посоката...
И не каят се, молитва не знаят да изрекат,
да се пречистят, с ненужното да се простят...
Неее! Продължават все за нещо да ламтят,
все нещичко не им достига,
все за нещо в сънищата си пламтят...
А животът тъй прост е, самотнико тъжен,
но с очи слепи се вижда толкова мъчен.
С тези очи слепи към материалното се ходи
вместо сърцата да се отворят
и душите в мир и обич да забродят.
25.01.2012 г.15.26 ч.
Галина Петрова