Под два кубика жълта пръст ронлива

не мисли зад челото ще дълбаят -

тела дъждовни черви ще вият

без хал хабер за Ада и за Рая.

Ще бъда спомен, разпилян в легенди -

пияница, женкар и стар безделник...

Ще тръпнат хубавици с устни медни

по моя лик - на вечния неверник.

Едва ли някой скръб ще го налегне,

едва ли ще заплаче в късна доба...

Друг името ми користно ще впрегне,

съвсем наясно, че лежа във гроба.

Совалката на дните пак ще трака.

Животът ще е шарен като черга.

Ще се размиват костите ми в мрака,

светът е, както казват, не от вчера.

Но и под два кубика пръст ронлива

напролет в стрък коприва ще се влея.

Неверниците всъщност са парливи...

И в цвят на роза просто не виреят.