... И свирят щурците на лятото
дългата,слънчева песен,
която красиво разказва ми
за забързаната към мене есен.
Отдавна не нося очила розови,
но за мен и без тях красив е света,
усмивката усмивка събужда,
с усмивка ще вървя през идните лета.
Какви ли ветрове не ме брулиха,
чии ли устни не ме хулиха...
Псевдо-моралисти с лопата да ги ринеш,
такива на часа е добре да ги задминеш.
Предупредиха ме:\"Времена на разлъка са,
внезапно хората ще си обръщат гръб!\"
Някога приех го с тъгуване, с мъка,
сега разбирам - такъв е реда.
Защото:
Приятелите ми само верните останаха.
Запиляха се нейде тези дето ме предаваха.
Около мен Бог разчиства терена
по моя молитва съкровено споделена.
За миналото никога не съжалявам,
пред трудности нямам навик да се предавам.
Свирукам си веселата песен
за една прекрасна слънчева есен.
27.06.2011 г.
Галина Петрова