СКИТНИЦИ

Скитат се безпризорно,
голи и боси,
без да знаят дали,
ще останат гладни
и без покрив дори.

Скитат се и просят,
измръзнали до болка,
и се надяват някой
над тях да се смили.

Просят защото
е нямало преди,
кой да им помогне,
и от бедността
да ги спаси.

Те не искат много,
искат много малко дори,
няколко стотинки,
за да има ,
какво да ядът.

Животът им е наказание,
не ги наказвайте и вие,
а си отворете портфейла,
и им дарете ,
тъй важния за тях един лев.

Те нямам вече надежда
и нямат свой мечти,
защото животът,
толкоз много ги е окрал,
че отдавна са се примирили
с този живот.

Дано да има повече хора
на този свят,
които да ги разберат
и помощ да им дарът.

(София, 02.12.2005г)