(Звук от счупени сълзи...)

В хаос от отчаяно безмълвие
тя стои и кротко размишлява
за нейното безсмислено присъствие-
стои и горчиво съжалява.

(Стон на изтекли очи...)

Спомня си нерадостните дни
и без да иска осъзнава,
че липсват й много мечти-
с тъга тя винаги ги подминава!

(Плач на разбито сърце...)

И в пустиня от неми желания
тя притихнала скърби
за всичките минали страдания
и после-пълзи ли,пълзи!

(Шепот на липсващи стъпки...)

А нищото за векове остава
след нея тежко да кънти,
за да не смее никой да забравя
момичето с несбъднати мечти...