Повиках те – едва ли си ме чул.
Поплаках си – не си ме виждал скоро.
Погалих те – духът във теб унил е.
Потърсих те – бутилка със отрова.
Издърпах те – затънал бе.
Отсрамих те - от падане надолу.
Извиках те – едно небе
над теб се срути. И затъна... Много.
Повярвах ти – измамен сън.
Целунах те – по-леден и от камък.
Докоснах те, но само спомен жив
от любовта и болката остана.
...
И крясъка по тебе - мълчалив,
и тишина - забулена в измама -
любов такава...
И шепа пепел - от кървяща рана...