Шепа кал си - в ръцете на дявола.
Аз ли?! Малката бучка вина.
Не от дявол докосната.
А се молих... на своя си Бог.
Шепа кал си. От теб си извайват
малки кални парчета. Живот?!
Ненаситен, и алчен - вендета.
Симбиоза от гняв. Но суров.
Аз съм малката бучица. Пепел.
Кой по мен те захвърли, несретен?!
Кой от мене скова ти кивот?!
Аз съм тук, ала ти си... далече!
Шепа кал си, омесена с мъртва вода.
И от тебе извайват... парчета.
Но не вдъхват им капка... любов.
И те хвърлят на хищните псета.