Неведоми пътища водят към теб.В тъма прекосявам пустини.Отровни цветя ме мамят отвреди пламъци алено-сини.Не зная къде се намирам сега,на пътя, залутана в мрака....Изгубила твоята бледа следаи време, което не чака.Във ада те търся, дано пък си там,защото те нямаше в рая....С надежда и вяра идвам насам,че теб ще намеря накрая.Не вярвам, че няма те - просто така,че никога няма да бъдеш....Че вече си спомен, затворен в сълза,обречен в забрава да тънеш.Все някога, някъде трябва да си.Мираж или сън и химера....Сред облаци прах и милиони звезди,заклевам се – ще те намеря!