Понякога...

ще си ми 

две очи,

и мъничко прозорче -

към душата.

И вик безумен -

мълния да си. 

И миг вълшебен - 

в синевата златна.

Понякога

ще си ми

две ръце,

и мъничка окова -

за сърцето.

и вик безумен 

в тишината,

разкъсала ме нейде

във небето.