StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,040
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,396
   Точки: 2,649,058
   Съобщения: 153,237
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ще се срещнем

(на съпруга ми)

Наведе се, целуна ме
и изгуби се завинаги в нощта.
После луната те прегърна...
Не каза сбогом, не искаше да боля.
Аз... ,,довиждане” прошепнах...
Беше обич - моята съдба!
И до днес те обичам!
Бях... твоята жена.
Някъде там, в измерение друго,
където пенливи водопади падат на талази,
а под тях извиват се дъги.
Където полъх тих с финес разплита
сини, къдрави вълни
и жълти листопади в простора далечен,
плахо реят се сами.
Някъде там - в безкрайността,
където времето завинаги е спряло
а навред цари покой неземен,
ти стоиш и мене чакаш,
защото знаеш, че ще дойда,
защото знаеш, че към теб пътувам
и всеки ден по малко те догонвам
и всяка вечер път сънувам...

Symbol

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-07-01
прочитания: 70
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход